Българската армия днес е едно нищо, защото в редиците си няма генерали като този; Българската армия днес не може по никакъв начин да влияе и създава политическите събития, нито историята, защото няма генерали като този. И докато Българската армия няма генерали като този, тя е обречена да загине.




Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в гр. Варна. Завършил е Военното на Н.В.училище през 1907 година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск.

Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорният пост във военната йерархия - министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г.

Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.


Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”

Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във "Велика Сърбия".

След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/

“Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа.

Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел.

Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция.

Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО ПОСЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ
“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др.

От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза.

Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на Родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно.

Поклон пред тези български воини, забравените герои на България.

Ако не беше генерал Луков, Кюстендил щеше да е част от Западните Покрайнини и да не смеят българите да говорят на родния си език. Ако не беше Богдан Филов, Добрич да е румънски град. Старите хора там още помнят какво значи румънско робство. Ако нямаше мъже като капитан Списаревски, София щеше е порутена из основи.
Още веднаж, поклон пред тези герои!

Статията е много добра, но е пропуснала да посочи имената на терористите, убили този Българин. Нека да ги споменем и тях;
Менахем Леон Папо и Виолета Бохор Яхова , преките убийци на Генерал Христо Луков, евреи от бойната група на БКП в София. Коментарите са излишни. До скоро другарката Яхова имаше паметник в град Радомир, докато не се намери някой да го гътне миналата година.

Другарката Якова още има паметник. В с.Кондофрей-Радомирско. На мястото, където са я ранили преди да я заловят.

Разгонена комунистическа кучка се опитала да пише по темата, изчитайки "Воините" и допитвайки се до "Че Гевара";)))



Тя не само, че не може да направи разлика между организации като Българските национални легиони и Бранник, но се опитва типично по болшевишки да плюе срещу вятъра.




http://www.segabg.com/online/new/articlene...id=5&id=0000701

Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой.
======================================================
Точно така, добре си се охарактеризирала - анархокомунистка и еврейска подлога! Добър тон, нямаме, но добър чеп носим в гащите;)))

Менахем Леон Папо и Виолета Бохор Яхова , преките убийци на Генерал Христо Луков, евреи от бойната група на БКП в София. Коментарите са излишни. До скоро другарката Яхова имаше паметник в град Радомир, докато не се намери някой да го гътне миналата година.
======================================================

Тъй, щом това момиче с рускозвучаща фамилия - Кодинова се разсмърдя, сега ще си го получи!
Първо на първо е ясно едно - убийците на генерал Христо Луков са чисти евреи. Но нека видим датата, в която е извършен акта, това е 13 февруари! Тази дата за убийството на генерал Луков, не е избрана случайно, защото в книга Естир, това е датата, на която македонецът Аман иска да изличи евреите от персийската империя. Естир, внедрена от евреите на мястото на Астин (звезда) става кралица на цар Артаксеркс, без обаче да разкрива произхода си (на принципа на спящата клетка). Тя, заедно с приближения на царя евреин Мардохей успява да настрои Артаксеркс срещу Аман и той бива екзекутиран на същата тази дата 13 адар (месец тринадесети при евреите), на която е искал да унищожи евреите в Персийската империя.
От тази случка идва празника Пурим при евреите (от "пур" - жребий) и проклятието: "Проклет да е Аман".

Генерал Луков неслучайно е убит на тази дата - 13 февруари, която е знакова за евреите в тяхната история, като дата на отмъщението, омразата и проклятието. Тук си е налице, чиста еврейска конспирация.
Затова ние, ще издигнем 13 ФЕВРУАРИ ЗА ДЕН НА ИЗБИТИТЕ ОТ ЮДАИЗМА И СЕМИТИЗМА!

В памет на Великия Българин ген. Луков

ГЕНЕРАЛ

Сърбите пред нищо се не спираха,
И никого по пътя не подбираха,
Страхливци и предателите национални,
По дупките си миши се завираха.

С позорен страх те гащите напълниха,
И заръка антибългарска изпълниха,
Без капка гордост, чест и смелост,
Очите им със сълзи се препълниха.

Из тълпите от страхливци се изправи,
Генерал – мъжествен и с ръце здрави,
Макар и не произведен генерал,
По душа силен и с генералски нрави!

С трибагреник с Герб в средата,
И бодра песен на устата,
Затича към оръдието топовно,
Готов да им строши главата!

Той не плашеше се от смъртта,
За него идеал и цел бе тя,
Не би поколебал се да умре,
Ако България нуждаеше се от това!

Винаги в бой влизаше пръв,
Роден бе със сърце на Лъв,
Генерал - един на милиони!
Проливаше без страх до капка кръв.

Прииждаха коварни сърби долни,
С лукав смях и от победата доволни.
Но Генералът не почиваше минута!
Снаряди по главите им подмолни!

Тирада от шрапнел връз тях стовари,
И всеки сръб на беж удари.
Страхът им генерала взе без време,
С помощта на два овчаря!

И чест и вечна слава за Героя!
Той нивга не предаде боя!
И славна песен вси запяха,
„Шуми Марица” – О, родино моя!

Почивай в мир Генерале, ...

Редактирано от модератор.
21:59

http://news.ibox.bg/news/id_285566307

„ На 13 февруари 1943 Луков отива да гледа филма „Фронтови театър“ в кино „Роял“ (на улица „Раковски“, днешният Театър на Армията), към 20:50 часа си тръгва за вкъщи, на улица „Артилерийска“ №1 (сега там е паркът срещу кино „Левски“, на улица „Янко Сакъзов“). Той е следен от Якова и Буруджиев още от киното. След булевард „Цар Освободител“ след него тръгва конен патрул, но полицаите се връщат, още преди генералът да отвори входната си врата. Буруджиев настига Луков и стреля, но го ранява само в рамото, Луков го притиска към стената и хваща ръката му. Притичва Якова и с два изстрела в сърцето го убива пред очите на дъщеря му.
Н. Алтънков, „Нарекоха ги фашисти“, С., 2004, стр. 241-2.
=====================================================

Виолета Якова - чиста еврейка! Не само фамилията, но и жестокостта,наглостта и безпардонността, с която е извършено убийството - пред очите на дъщеря му, говори за чистата еврейска принадлежност на болшевичката Якова. По този начин днес екзекутира мафията и редица други античовешки структури на политическата олигархия.
Още едно нещо, показва, че това убийство е всъщност чисто еврейско отмъщение, датата - 13 февруари. Числото 13 се смята от евреите за тяхно число на отмъщението и число на господството над другите, тъй като на тази дата е убит Аман (който е българин-македонец), който искал (но не извършил) да изтреби всички евреи. Така това число става при тях символ на празника Пурим - денят на омразата!

Тежки преговори се водят в Столичния общински съвет заради Луковия марш, който трябва да се проведе в събота.

Днешните разговори между организаторите от БНС, общината и СДВР забуксуваха. Затова и утре в 11.00 часа има извънредна среща при председателя на СОС Елен Герджиков, съобщи за News.bg Звездомир Андронов от БНС.
По думите му общината настоява традиционното шествие да не се проведе, а привържениците на генерал Луков да се съберат тихо и кротко пред дома му и така да го почетат.

Това нас в никакъв случай не ни удовлетворява и не можем да го приемем, категоричен е Андронов. Според него полицията и общината изтъкнали мъгляви причини, за да не се проведе шествието. От СДВР дори им казали, че има опасност за участниците в шествието, като намекнали, че ще се проведе и контрасъбитие. Полицията се опасявала да не се стигне до сблъсъци.

„Казаха ни неща, които бяха доста абсурдни. Правото е на наша страна", категоричен е Звездомир Андронов. На срещата дори му казали, че имало голяма съпротива срещу провеждането на Луковия марш от редица държави, включително и от Русия.

„Това ще е 9-та година, в която провеждаме събитието и досега не сме имали проблеми, посочва Андронов и допълва: „Надявам се да стигнем до някакъв компромисен вариант".

Очаква се поне 1000 души от цялата страна да се съберат в столицата за Луков марш. Според Звездомир Андронов, ако общината и полицията не разрешат шествието „могат да си вкарат голям автогол". Никой няма право да ни забрани да почетем един герой, смята още Андронов.

Руснакът, естествено, няма да иска България да има силна и независима армия, както и американецът. Армия, водена от български генерали, обучени в българска военна школа, в българските военни традиции, защото това означава край на тяхното присъствие на Балканите!

ЗА ЛУКОВИЯ МАРШ! ДОЛУ РУСНАЦИТЕ, АМЕРИКАНЦИТЕ, ЕВРЕИТЕ, ТУРЦИТЕ, КВОТ СЕ СЕТИШ - ДОЛУ! ЛУКОВ ЗАВИНАГИ! ГЕНЕРАЛЕ, НИЕ СМЕ С ТЕБ!

Мероприятие:
- Възпоменателно факелно шествие в памет на Васил Левски и ген. Христо Луков -

Дата и час:
- 18.02.2012 - 17:30 -

Сборен пункт:
- София - пилоните до НДК -

Организатор:
- Български Национален Съюз -

За контакт:
info@lukovmarsh.info
0892914750

Въпреки опитите на синагогата и "прогресивната международна общност" да забранят Луковмарш, такъв ще има! Призоваваме всички българи да почетат паметта на забравения герой от Балканската война, който сам с помощта на няколко местни козари успява да задържи насъпващата сръбска армия. Благодарение на него София не е пограничен град, защото Ньойския договор е подписан на базата на тогавашната фронтова линия.
Каква е подлата роля на БКП и Георги Димитров (Гошо Тарабата) в т.н. "владайско въстание" ще пуснем отделен материал.

Повече информация за Луковмарш, организиран от момчетата на БНС можете да намерите в сайта

LUKOVMARSH.INFO

Как се прави еврейска пропаганда. В сайта на Андрей Венцел Райчефф (обявил Левски за девиант и конекрадец), четем сърцераздирателните вопли на едно майче;

Как да не се разплачеш за самотното майче, оставило 15-годишното си детенце да чака половин час в къщи, за да минат тези фашизоидни лумпени.
http://news.ibox.bg/news/id_542574061

В разтурения сайт на еврейката Капка Аврамова пък се е развихрило едно юдейче. По известно в сайта на Райчефф като "Мишок", там пък с ник "Амстердам".
http://forum.vestnikataka.bg/index.php/topic,28768.0.html
Един единствен път, изкарано от нерви от наши хора се изтърва и зашляпа на идиш. Но сега се вихри във форума на някогашната Атака и няма кой да го изгони оттам. Основната му цел? Върти и суче, но тя е една - старата българска Вяра, Движение "Воини на Тангра" и БНС.

Очевидно, след разпада на Атака основна цел на службите са младите българи, приели тенгрианската символика и идеята за Саракта. След оттеглянето на Боян Станков-Расате, юдейската ядка в управлението на поробената ни Родина се концентрира срещу БНС и Движението. Още повече след като дори в студа успяха да изкарат над 2000 млади момчета и момичета да скандират "България над всичко!" Но с БНС също ще ударят на камък, защото те вече са под защитата на неподвластни за управляващите уроди сили. Небето е с нас, а вече и с тях!